История

ДИМИТЪР ОРАХОВАЦ – ОСНОВОПОЛОЖНИК НА БЪЛГАРСКАТА ФИЗИОЛОГИЯ

 

  Семейна среда

Димитър Ораховац е роден през 1892 год. в Ловеч в семейство на лекари. Бащата – д-р Петър Ораховац, произхожда от видно черногорско семейство, взело дейно участие в борбите за освобождение на Черна гора. Неговото име е тясно свързано с демократичните традиции и завоевания на на здравеопазването в България. Достатъчно е да споменем , че д-р Петър Ораховац е бил председател на Българския лекарски съюз по времето, когато се приема прочутата програма на д-р Рачо Ангелов за социализация на българската медицина. Майката – д-р Нина Берова-Ораховац, е потомка на известен възрожденски род на бесарабски българи, едни от основателите на Болградската гимназия.

 Обучение

Израстнал в лекарска среда, Димитър Ораховац съвсем естествено се ориентира към медицината. През 1909 год. той става студент по медицина в Мюнхен, където са събрани гояма част от най-видните учени за това време – физикът Рьонтген, физиологът Ото Франк, клиницистът Фридрих фон Мюлер и др. Избухването на Балканската война през 1912 год., обаче, прекъсва неговото следване. Той се завръща в България и постъпва като доброволец във военно-санитарната служба на Червения кръст. Опитът му да продължи обучението в Мюнхен след приключването на Балканската война е опорочен от избухването на Първата световна война. Като участник в нея Димитър Ораховац събира много богат организационен и практически опит в различни сфери на медицината, който се оказва изключително ценен в неговата по-нататъшна дейност.

 

 

Едва през 1919 год. Димитър Ораховац се завръща отново в Мюнхен. Той взема последните си изпити и защитава успешно тезата си върху диабета Vorshtufen des Diabetes под ръководството на проф. Хуго Кемерер. Дипломира се с ”magna cum laude” и се завръща в София.
       

 

 

 

 

Професионална активност

В началото на 1921 год. Димитър Ораховац постъпва в клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет в София при проф. Моллов. Той е неговият първи асистент и работи в клиниката почти 3 години, където получава специалност по вътрешни болести.

В началото на 1924 год. Димитър Ораховац преминава на работа към катедрата по физиология. Той започва работа като асистент в катедрата, като заедно с Надежда Добрева поема практическите упражнения на студентите – медици по физиология и по физиологична химия.

В края на 1924 год. със стипендия на Рокфелеровата фондация Димитър Ораховац заминава за Кеймбридж, Англия, където работи в лабораторията на Джоузеф Баркрофт в продължение на година и половина. Там той се отдава изцяло на научно-изследователска работа, правейки експерименти в областта на физиология на кръвта, дишането и газовата обмяна. Огромната експериментална практика, която придобива, се оказва неоценима по-късно при създаването и внедряването на научно-изследователското направление в  дейността на  катедрата по физиология, както и в дейността на създадения и оглавен най-напред от него първи Институт по физиология в България.

През 1926 год. Ораховац е избран за редовен доцент към катедрата по физиология и физиологична химия. От 1928 год. той оглавява катедрата по физиология и физиологична химия. През 1931 год. той става професор и още на следващата година е избран за Декан на Медицинския факултет. Ораховац е избиран седемкратно на тази длъжност и освен това е бил два пъти Ректор на Софийския университет, към който се е числял тогава Медицинския факултет. Като Декан и Ректор Димитър Ораховац проявява голям организаторски талант  и енергия. Той има несъмнени заслуги за създаването и развитието на голяма част от болничната мрежа на Медицинския факултет, за построяване на централната сграда на Софийския университет,  както и за развитието на университетската наука като цяло.

 

От 1946 год. Димитър Ораховац е редовен член на Българската академия на науките (БАН) и научен секретар на новосъздаденото Отделение за биологични науки. През 1947 год. към БАН е създаден Институтът по експериментална медицина, преименуван по-късно в Институт по физиология (понастоящем Институт по невробиология). Негов пръв директор става акад. Димитър Ораховац. Негова е заслугата както за организирането, така и за цялостното материално, кадрово и научно изграждане на Института по физиология към БАН.

През 1948 год. акад. Ораховац е избран за научен секретар на БАН, а през 1954 год. – за секретар на новосъздадения Научен съвет за координация към БАН. В качеството си на ръководител на този съвет, акад. Димитър Ораховац се включва в планирането, координирането и взаимодействието на отделните научни направления едно спрямо друго, с което неговите заслуги за развитието на българската наука придобиват реално общонационален характер.

Забележителен учен, увлекателен лектор, прекрасен организатор, акад. Ораховац е личност, която придава блясък не само на българската, но на цялата европейската наука. Признание за това са думите на нобеловия лауреат проф. Сцентаготаи по повод кончината на акад. Ораховац в 1963 год.:  „Ораховац беше една от най-интересните личности на нашето физиологично съвремие в Европа” .

 

 Научни постижения

В съавторство с Баркрофт, Вайс и Харис Ораховац открива резервоарната функция на слезката. Тези изследвания стават класика в областта на физиологията и медицината и са широко цитирани в световната научна литература, включително и в учебници по физиология.

В съавторство с Гоцев Ораховац установява за първи път съдоразширяващото действие на адреналина. Този факт дълго време е отричан в литературата. Неговото обяснение става възможно едва след откриването на различните видове адренергични рецептори.  Тези изследвания на Ораховац също са цитирани в редица учебници по физиология.

Съдоразширяващият ефект на адреналина е установен от Ораховац и Гоцев с конструирания в катедрата по физиология (от Симеон Попов и Ораховац) онкоплетизмограф, който е позволил прецизно определяне на кръвотока в различни съдови области.

Голям дял в научната проблематика на акад. Ораховац съставляват изследванията му върху съдодвигателния център в продълговатия мозък. Той получава  ценни данни относно координиращата функция на продълговатия мозък в регулацията на кръвообращението, както и за наличието на локален механизъм на поддържане на тонуса на кръвоносните съдове.

                                             

Публикации на Д. Ораховац и съавтори в J. Physiology London върху резервоарната роля на слезката.

 

 

 

 

 

 

 

Публикация на Д. Ораховац (съвместно с Т. Гоцев) в Pflügers Arch  върху съдоразширяващия ефект на адреналина.

 

 

 

 

 

 

 

По-важни публикации на Д. Ораховац:

1. Murray C., Orahovats D., Sands J and Weiss R. The influence of the spleen in the carbon monoxide poisoning. Journal of Physiology, 1925, vol. LX, N 1-2, 79 – 84.
2. Barcroft, Harris H., Orahovats D. and Weiss R. A contribution to the physiology of the spleen. Journal of Physiology, 1925, vol. LX, N 5-6. 443 – 456.
3. Cruickshank E. and Orahovats D. A method for the perfusion of the kidney with deoxygenated blood of known oxygen tension. Journal of Physiology, 1925, vol. LX, N 4, 322 – 328.
4. Orahovats D. The spleen and the resistance of red cells. Journal of Physiology, 1926, vol. LXI, N 3. 436 – 447.
5. Orahovats D. und Gotsev T. Blutgefäβ, Blutdruck und Adrenalin. Pflügers Archiv, 1935, 235, 367 – 376.

 

 

 

ДОЦ . АНТОН ПЕНЧЕВ  ( 1929-1988)

 

     Антон Николов Пенчев е роден на 10 ноември 1929 год. в град София. През 1954 година завършва с отличие медицина във Висшия медицински институт в София. Като първенец на випуска му е предложено да остане директно на работа в катедрата по физиология. ТойЗа доц.Пенчев става редовен аспирант в катедрата, а после асистент и доцент. От 1977 год. е ръководител на секцията по зрителна физиология, а от 1981 год. до края на живота си  доц. А. Пенчев е ръководител на Катедрата по физиология. Участвал е и в ръководството на Медицинския факултет, като е бил заместник-декан (1973 – 1975). Бил е член на СНС по физиология към ВАК.

Доц. Пенчев е високо ерудиран лектор, автор е на редица учебници по физиология за студентите по медицина и стоматология. Има изключителен принос за модернизиране на учебния процес и за въвеждането на компютърните методи в обучението. А. Пенчев не жали сили и време за обучението на млади кадри. Занимава се активно със студентския научен кръжок. Под негово ръководство са израсли редица физиолози, голяма част от които впоследствие постъпват на работа в катедрата по физиология, а други участват в създаването на функционални направления в някои от  клиничните дисциплини. Ръководените от  А. Пенчев семинари по философски и методологични проблеми на науката и обществения живот и досега се помнят от неговите сътрудници и ученици.

Научно-изследователските интереси на доц. Антон Пенчев са насочени в областта на зрителната система. Той създава научното направление Обработка на информацията в зрителната система, като основава две лаборатории – психофизична и електрофизиологична, които и досега съществуват в катедрата и в които се провеждат паралелно изследвания на отговорите на зрителната система на различни нива: ретина, подкорови центрове, зрителна кора, психофизични отговори. А. Пенчев е ценен консултант на Централната лаборатория по електромедицинска апаратура и самият той  създател на такава апаратура. Автор е на рационализация „Устройство за обработка на импулсни биоелектрични сигнали”. Доц. А. Пенчев участва и в мащабната многопрофилна програма „Човекът и неговия мозък” в България. Съветите му са търсени от изследователите, работещи и в Българската академия на науките. А. Пенчев е един от първите изследователи у нас, които разглеждат физиологията от гледна точка на кибернетиката. Той е съосновател на Секцията по биологична кибернетика към Дружеството по физиологични науки. Симпозиумите, организирани от тази секция събират редица представители на световния научен елит в нашата страна. Задълбочен учен и високо ерудирана личност, доц. А. Пенчев е високо ценен в научните среди. Той поддържа активни контакти и разработва съвместни проекти с водещи лаборатории в Русия, Австрия и Германия.. Като ерудит в своята област е канен многократно за коментарии и рецензии от редколегиите на редица авторитетни международни научни списания. Доц. А. Пенчев е носител на орден „Кирил и Методий” II стeпен и на медал „100 години от освобождението на България». Награждаван е и от МНЗ.

 

 

 

ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ГИДИКОВ  ( 1929-1989)

 

     Александър Гидиков е роден във Видин на 7.04.1929 г  Израстнал в интелигентно прогресивно семейство, Гидиков завършва медицина в София през 1953 г. На 30 г е кандидат на медицинските науки, след като е работил 3 години като военен лекар. На 33 годишна възраст е избран за ст.н.с. I I  ст. във ВВМИ, а през 1964 г. постъпва в БАН, в Института по физиология, наскоро преименуван по невробиология като ръководител на лаборатория по биофизика, която по-късно прераства в секция по Регулация на движенията. На 37 години (1966 г) Гидиков е вече доктор на медицинските науки. Основава и ръководи в продължение на няколко години секция по бионика в Института по техническа кибернетика. През 1972 Гидиков е избран за ст.н.с. I ст. Той полага основите и развива у нас на направлението „Регулация на движенията”. Значимите му приноси в тази област на физиологията довеждат до спечелване на международно признание, един от изразите на което е утвърждаването на регулярните Международни симпозиуми по „Регулация на движенията”, започнали през 1969 г и стигнали до 10-ти пореден през 2004 г.

Неговата творческа дейност може да се представи като 4 завършени етапи, всеки един обобщен в монография. В най-ранния период от научната си дейност на базата на математичната теория на управлението проф. Гидиков достига до оригинална концепция за мозъчните механизми в изработването на рефлексите, ролята на различните сензорни системи за двигателната система, за регулацията на движенията у животните и човека, отпечатани в монографията му „Кибернетика и кортикальная регуляция движений”, 1964 г.

През периода 1965-1969 проф. Гидиков и сътрудниците му изследват физиологичните механизми на микроструктурата на произволните движения на човека и животните, публикувани през 1970 във втората му монография „Микроструктура произвольных движений человека”.

В следващите години, основен метод на изследване за ръководения от проф. Гидиков колектив става електромиографията. Създават се редица нови методи за изследване дейността на алфа-мотоневроните чрез активността на двигателните единици в редица рефлексни и волеви движения, като регистрацията на потенциалите се осъществява  посредством замислени и изработени под негово ръководство високо селективни повърхностни, жичкови и иглови електроди с разнообразна форма и конфигурация, отговаряща на целта на изследването. Тези изследвания са обобщени в „Теоретические основы элекромиографии”, 1975, изд. „Наука” Ленинград.

Следва изследване на миопотенциалите в най-широк диапазон, от изолирано мускулно влакно до сумарната активност на мускула, за изясняване на тяхната биофизична същност. Получените фундаментални резултати са плод на нови методи и електроди за регистрация и интерпретация на миопотенциалите, което е от съществено значение за клиничната неврофизиология, трудовата, спортната и космическа медицина (Гидиков и сътрудници участват в програма „Потенциал”, осъществена при втория съветско-български космически полет, както и в съветско-авганския полет). Материалът е представен в четвъртата монография на проф. Гидиков „Biophysics of the skeletal muscle extracellularpotentials”, Publ. House of the Bulg. Acad. of Sci. и Kluwer Academic Publishers, Dordrecht/Boston/London.

Той е автор на 326 научни публикации, 4 монографии, 2 учебника, редактор на 3 книги и 640 цитирания до 1989, които вече надхвърлят 1000. Заема редица обществени  и административни длъжности (последната-директор на ЦЛБФ, БАН , 1982-1989).

Пазим най-светъл спомен за големия Учен, за Човека Александър Гидиков, който не щадеше сили да твори за издигане авторитета на българската наука, а ние, неговите ученици и сътрудници му дължим дълбоко уважение и благодарност.

 

 

 

 

ДОЦ. СТЕФА ГАНЕВА БЕЛЧЕВА  (1929 -1992)

      Доц. Стефа Белчева е родена на 8 септември 1929 год. в с. Божковци, сега квартал на Трявна, в учителско семейство. Завършва гимназия през 1947 год. във Велико Търново и медицина с отличие през 1953 год. във ВМИ – София. Ог 1954 до 1957 год. е аспирант в катедрата по физиология, от 1957 год – асистент, а от 1976 год – доцент в същата катедра. През 1988 год. тя става ръководител на сектора по зрителна физиология.

Доц. Белчева се отнася с изключителна отговорност към учебно-преподавателската работа. Тя е автор на няколко учебника по физиология, написани с голяма прецизност. Високото качество на нейните лекции, съчетано с високи изисквания към студентите дават отлични резултати и подготвят високоспециализирани кадри за функционалните клинични звена.

Първите научни изследвания на С. Белчева, свързани с дисертационния й труд, са в областта на регулация на движенията. По-късно тя се насочва към зрителната физиология. Заедно с А. Пенчев тя участва в създаването на електрофизиологичната лаборатория в Катедрата по физиология и във въвеждането на разнообразни методи за регистрация на електрична активност от различни зрителни структури в остър и хроничен експеримент. С. Белчева провежда специализации в Институт по физиология на Чешката академия на науките в Прага (Чехословакия) и в Института по неврофизиология в Пиза (Италия). Ценно направление, което С. Белчева развива в Катедрата по физиология, е съчетаването на електрофизиологични с фармакологични изследвания. Използването на този подход дава възможност в сектора по зрителна физиология да се получат ценни данни за работата на основните медиаторни системи в ретината.

Доц. Белчева притежава широка обща и медицинска култура. Тя е отлично подготвен специалист в областта на физиологията, взискателен експериментатор, човек, владеещ съвременните методи на изследване във физиологията и в частност – в  неврофизиологията. Нейната висока квалификация, принципност и критичност при обсъждане допринасят за високото научно ниво както на колектива, който тя ръководи, така и на нивото на цялата катедра.

С Белчева е всестранно надарена личност. Притежава ярко музикално дарование, рисува, пише стихове. Общуването с нея обогатява и възпитава.

Стефа Белчева е активен участник в обществения живот. Като председател на профсъюзната организация на Катедрата по физиология и НМБИ тя всеотдайно защитава професионалните интереси на своите колеги.